Фотоволтаични елктроцентрали

Агро-фотоволтаични паркове

Технически характеристики

Цени на фотоволтаици

Патенти и ноу-хау

Ток и топлина от Слънцето

Ветро-соларни електроцентрали

Понтонни хибридни системи

Технология РОТОДЖЕТ

Патеннтовани слънчеви електромобили

Разпределена енергетика Интернет модел

Цени на фотоволтаични модули

За новата зелена технология на агро-фотоволтаичните паркове вижте на www.b2b.bg/agropv.html

Фотоволтаичните модули с монокристални и поликристални силициеви клетки се произвеждат по тристепенна технология.

1. Първо се произвеждат силициевите кристали, чрез разтапяне на силициев пясък при висока температура във вакуумна среда и последващо контролирано охлаждане на силициевите пръти докато те се втвърдят и образуват кристални структури. 

2. Силициевите пръти се нарязват на тънки пластове, което формира клетките.

3. Клетките се подреждат в една равнина и се ламинират заедно с контактните проводници от двете им страни и така се формират модулите от свързани клетки.

Така описаната технология е сложна, а първата й стъпка е много енергоемка и изисква специални условия. Това оскъпява модулите като цяло и те се продават най-скъпо на пазара.

Съгласно стандарта, максималната електрическата ефективност се изчислява при 1000 W/m² слънчево облъчване. А това означава, че модул с кристални силициеви клетки, с обща площ 1 квадратен метър, ще достигне електрическа мощност в рамките на 120 - 140 W при облъчване от 1000 W/m². Като се има предвид, че слънчевото облъчване има плътност под 1000 W/m² (за територията на нашата страна то рядко достига 970 W/m², а още по-рядко - 1000), то практически у нас, а и на територията на цяла Европа и по-голямата част от земното кълбо, кристалните фотоволтаични модули ще работят с по-ниска ефективност от 12-14 %.

По принцип, годишната производителност на един ват фиксирани фотоволтаични системи с тънкослойни модули, нерядко е по-висока от производителността на един ват фиксирани фотоволтаични системи с кристални модули. За територията на нашата страна това сравнение не е еднозначно в полза на едните или другите фотоволтаици. А окончателният избор, решаващо зависи и от цената на самите фотоволтаици, както разбира се и на другите съоръжения за цялостната инсталация.

Най-предпочитаните инвестиции в зелена енергетика са фотоволтаиците. През 2011 г. цената им (като соларни модули и панели) падна трайно под 2 евро на ват. Изкупната цена на тока от тях остава висока 42 евроцента за киловатчас. Някои фотоволтаици стари модели са по-евтини и от 1 евро на ват. Конкуренцията между производителите на фотоволтаици е много силна, за разлика от значително монополизирания пазар на мегаватовите ветрогенератори. Цените на последните падат бавно, при слабо подобряване на ефективността им. При фотоволнаиците е обратно - цените падат по-бързо с едновременно по-високо повишение на ефективността им. Посочените инвестиционно изгодни тенденции при фотоволтаиците се дължат на бързото навлизане на новите технологии при свето-преобразуващите полупроводникови електротехнологии.

Законовите гаранции и преференции за инвестициите в зелена енергетика са заложени и в новия (2011) "Закон за енергията от възобновяеми източници" (2011). Значително се облекчават бюрокрацията и строителните процедури по изграждане на такива електроцентрали. Например, отпада не само необходимостта от инвестиционен проект и съответните процедури, но и необходимостта от подробен устройствен план (ПУП) или промяна на съществуващия, ако има такъв. А договорът за изкупуване на цялата произведена енергия от фотоволтаиците се сключва за срок от 25 години и то на твърда непроменима преференциална цена за генериран мегават час. Това съществено съкращава досегашните процедури и времето за тях. Рязко се увеличава сигурността на инвестициите поради гарантирана твърда изкупна цена за 25 години. Инвстициите за фотоволтаици обикновено се изплащат на 100% за 6-8 години, а само в договорения срок те ще се върнат в трикратен размер.

Средногодишното електропроизводство от фотоволтаици, средно за страната, позволява вложените пари в зелените слънчеви електроцентрали с неподвижно монтирани панели, дори и без никакви субсидии, да се възвърнат в 5 кратен размер. Затова фотоволтаичните системи са най-предпочитаните инвестиции в енергетиката. Ние работим с фотоволтаични панели, чиято гаранция от производителя е 25 години за генерацията. Но практиката показва, че те работят 35-40 години. Същевременно, разходите за фотоволтаичния парк се свеждат основно за охрана. Управлението му се извършва дистанционно от диспечерите на съответния енергиен оператор. На всеки обект има и мониторинг, който позволява наблюдение на основните параметри на работещата фотоволтаична инсталация/електроцентрала по Интернет.
Пример за мониторинг вижте на:
www.sunnyportal.com/Templates/PublicPageOverview.aspx?page=56f8c54a-30f8-4d33-9ffc-22a5549a4b26&plant=d159408b-ee1c-40db-9b7b-583de9e051de&splang=en-US

За територията на България инвестицията за 100 KW фотоволтаична инсталация, монтирана на подходящ терен, е в границите между 250 и 450000 евро, в зависимост от вида на фотоволтаичните панели. Този вид се определя на основание на слънчево-енергиен одит на място. Без съмнение, каквито и да са модули, където и да се монтират на територията на България, те ще произвеждат електричество. Но, за да бъде то максимално възможното количество, при минимална цена на инсталацията, е необходим правилният избор на фотоволтаиците. Оптимално проектиране и изграждане на фотоволтаични системи и соларни паркове се прави по изискванията на Наредба 16 от 22 януари 2008 г. на Министерството на енергетиката и икономиката.

 С внедряването на съвременни тънкослойни фотоволтаици и при оптимално проектиране на соларни фотоволтаични системи, може в близко бъдеще цената на тока от фотоволтаиците да стане конкурентна на тази, от публичните мрежи, която непрекъснато нараства. В този смисъл, в недалечно бъдеще, дори и без преференциални изкупни цени за тока от фотоволтаици, фотоволтаиката е перспективно направление в новата енергетика.

Една от големите американски компании Фърст Солар, с най-голям пазарен дял в Европа,  производител на тънкослойни фотоволтаични панели, предвижда цената им да падне с повече от 30% в следващите 5 години. Фърст Солар очаква производствените разходи при слънчевите панели да паднат с повече от една трета през следващите 5 г., основно чрез повишаване на ефективността им.

Производствената себестойност на слънчевите панели ще се намали между 37-45 евроцента на ват, до 2014 година. За сравнение – през първата половина на 2009 г., производствената цена на ват е 67 евроцента. Значителното редуциране на цената на слънчевите панели е единственият начин възобновяемите източници на енергия да бъдат конкурентни с ТЕЦ и другите електроцентрали, изпозлващи изкопаеми горива.

Към момента, Фърст Солар предлагат едни от най-евтините слънчеви панели. Те се произвеждат от Кадмий телурид (CdTe), вместо широко разпространения и доста по-скъпи полисилициеви полупроводници, които се използват в повечето такива продукти. Недостатъкът на модулите на Фърст Солар, че все още са с малко по-ниска ефективност, в сравнение с полисилициевите.

Компанията твърди, че ще успее да повиши ефективността на Кадмий-Телурид панелите от 10,9% до 12,5% в следващите няколко години. Смятат, че дори постигането на максималната ефективност от 16-18% в близко бъдеще е възможно.

Максималната ефективност за кадмий-телурид фотоволтаични панели е 16,5%., която е постигната в лабораторни условия.  За сравнение, Сън Пауър вече е пуснала на пазара фотоволтаични силициеви модули с ефективност  19.3%.

Към началото на страницата !

Сравнение на енергийната и инвестиционната ефективност на различните видове електроцентрали, ползващи възобновяеми енергийни    източници (ВЕИ) в българските условия вижте тук. Бизнес предимствата на фотоволтаичните обекти вижте тук.

© George Tonchev

Телефон/факс : 02 8770 481, 02 8760 431,

0897 872 857, 0888 40 39 13, Ел. поща  g@tonchev.org   

WEB design: George Tonchev Jr.